Индустрия

Диамантът е най-твърдото естествено вещество, познато в природата. Името му произлиза от гръцката дума адамас, която означава несломим, несъкрушим.
Химически диамантите представляват въглерод, чиито атоми са подредени в кристална решетка. Съвсем малка част от диамантите, оцелели при това забележително пътуване, са с размери и качество, годни да бъдат шлифовани, обработени и използвани в бижутерията. По време на кристализационния период обаче в матрицата на диаманта се вграждат и други елементи, различни от въглерода. Тези „замърсявания” могат да бъдат от други химични елементи или под формата на отделни минерални включения, които могат значително да повлияят върху физичните свойства на диаманта. Диамантите са безцветни или оцветени в синьо-бяло, жълто, розово, кафяво, зелено, сиво или черно в зависимост от наличието, вида и качеството на „замърсителите”. 
   Учените смятат, че диамантите са се образували в дълбините на земната мантия, на 150 – 200 км под повърхността на Земята, където въглеродните атоми са били подложени на изключително висока температура и налягане – от порядъка на 1200°С и 4500 мегапаскала.
   Диамантите започват своето пътешествие към повърхността преди милиони години, което прави всeки диамант самородно късче праистория. Най-„старото” познато диамантено находище е на възраст около един и половина милиарда години, а най-„младото” е на около 50 милиона години. Вулканичната активност изкарва диамантите към повърхността със силата на мощна експлозия. По този начин се оформят т. нар. кимберлитови тръби, наричани още първични диамантени депозити. Те са с форма на морков и имат различна дълбочина и широчина на отвора. Диаметърът им варира от 30 до 1500 м, а дълбочината им достига 1100 м. Подобна на морков кимберлитова тръба. От известните 5000 кимберлити в света само 23 съдържат достатъчно количество диаманти, което да оправдава инвестициите за техния добив.
   Алувиални, или вторични депозити се откриват на известно разстояние от основното находище. Причина за тяхната поява е ерозията на почвата, оформяща даден кимберлит, или непосредствената близост на водни басейни, които постепенно го размиват. Диамантите в тях са предимно висококачествени. Това се обяснява с факта, че в процеса на преместването некачествено образуваните камъни и тези с множество включения и пукнатини са били разрушени и са останали само онези, които са могли да устоят на износването и непрекъснатото триене. 

Търси
Контакти:
Тел:
GSM: 0893 570091; 0894 490324